понеделник, 17 септември 2012 г.

И отново започна учебната година...



Миналата година по същия повод цитирах Кестнер и се затрудних да си спомня знам ли текста отпреди или не. Оказа се, че си го имам, даже 2 пъти - в 2 почти еднакви книги, придобити по различно време и под различно заглавие. Т.е. сборник с разкази.

Наскоро препрочетох по-новата, в която има и малко стихотворения, и мистерията се разбули:




Успех на всички малки и големи ученици!!!


А ето и самата книга:






 Старата може да покажа по-нататък...

петък, 14 септември 2012 г.

Торта "Тийн"



Любимата ми племенница тази седмица стана на 13. Официално й е простено да е крива, кисела и вечно недоволна :)
Та значи, тази новоизлюпена тийнейджърка великодушно прие да й направя празничната торта ;)
Тя, впрочем, беше малко скептична, но след като онази с феята си я изядоха почти сами с именячката... Споразумяхме се за банани с шоколад - заради личното спокойствие и на двете ни. Импровизациите са за домашно ползване. А тази комбинация е изпитана и работи без грешка.



По трудно беше с украсата. Сменихме концепцията към десетина пъти и считам, че тънко минахме ;) Тийн, нали помните...
В крайна сметка пожела нещо като дъга или пулсираща светлина и надпис на английски. До последно бях на тръни да не й дойде друг акъл в последния момент, но всичко мина гладко. 
Разпределихме си задачите - кой да реже, кой да маже, кой да ръси, по обичайната схема и запретнахме ръкави. Лъжа... в тая жега бяхме без ръкави... Както и да е, свършихме работата в срок и без инциденти!
А тортата доби много веселичък вид.



 


Въпреки поукрепналото ми напоследък самочувствие, много бях кахърна как ще се приемат и видът, и вкусът, признавам си. Но получихме толкова много комплименти, съчетани със светкавично изчезване на тортата, че усетих как ме засърбяват раменцата...

И вече да се знае, че във вените на тийнките не тече само прясно изцеден лимонов сок! ;)

понеделник, 10 септември 2012 г.

Торта с фея

Дъщеря ми е припознала за своя светица праведната Елисавета, така че на съответния празник празнува имен ден. И нали е най-ревностният ми фен, пожела да й направя торта ;)


Избра си праскови и сметана, поемайки риска от импровизацията, и така и до последно не реши какво иска за картинка. Ето така изглеждаше отвътре и беше смайващо вкусна:



Иначе самото пранзуване беше повече от скромно - на кино с още 3 деца. Край касите се снима с някакъв плакат, различен от филма, който гледаха, и аз не схванах защо се изкипри до една напълно непозната за мен фея. Но по-късно вкъщи, където бащата-декоратор бе изпратен с тайна мисия да намери начин да я изненада, загадката бързо се разбули. Била му споделила наскоро, че харесва въпросната повече от тутилярката и той беше съумял да й я изработи. С което мен стъписа, защото изобщо не разбрах коя е тая белокоска в хладилника, и много зарадва детето, което си живееше с тъжната представа за "гола" торта :)




- - -

Със закъснение констатирам, че това е публикация №150. Ах, че празничнооо!!! И вкусно :) И се поздравявам с "юбилея"!



събота, 8 септември 2012 г.

Малко арт, домашно производство

По време на отпуската ни миналия месец дъщеря ми много се впечатли от нещо занаятчийско, за което реших да не дам 10-15 лева и да го наричаме "сувенир", а й предложих да си го направи вкъщи и да го наричаме "лично творчество". Мъничко помогнах et voila! Мисля, добре й се получи:


Идеята почерпихме в Мелник. Там, всъщност, завърши екскурзията ни. Може и за останалото да спомена, но няма да е днес. А Мелник... просто прелест!