четвъртък, 22 март 2018 г.

Честит рожден ден, Блогче, с Публикация No 250 (едно пролетно стихотворение)


В шеги и закачки се изтъркули още една блог-година... Видях, че съм близо до 250 и признавам, че изчаках, за да е по-ефектно :)
Предимно за мен, естествено. Както казва моята вдъхновителка и главна виновничка да се захвана с блогстване - Боряна, пишещият блога е и основният му потребител. И наистина, понякога се сещам за нещо, потърсвам го и обикновено попадам и на други стари работи, за които отдавна съм забравила. Зачитам се в спомените си и се чудя как е възможно - толкова емоции в момента, а после всичко потъва под пясъците на времето...
Например, празничният поздрав отпреди 4 години. Съвсем го бях забравила и не мисля, че оригиналът се пази някъде. Много вероятно да е бил в някоя тетрадка, отдавна заминала за рециклиране... Колко ли неща са безвъзвратно изгубени преди блога?..
Напоследък подхванах още няколко подобни начинания, отделяйки тортите, цветята и пътешествията, които напоследък нямат толкоз чак приказен оттенък...
Макар също да си ги обичам, това трудно може да бъде изтикано от първото място в сърцето ми. Книгите са голямата ми любов, а приказните моменти в живота са единственото, заради което си струва човек да живее.
Но стига философии!

Неотдавна си спомних строфи от детско стихотворение, което научих от майка си, когато бях много малка. Въртях, въртях в ума си отделни строфи и лека-полека май го възстанових. Разбира се, първо опитах да го намеря в Интернет, защото се чудех чие е и как се казва, но уви, нищичко не открих... Така че, приемам всякакви подсказки!

Вей Южнякът и отвява
струпания сняг и лед.
Хей прелитат лястовички,
носещи от юг привет.

Тях ги китна Пролет праща
с писъмце до нази тук.
В него пише, че отдавна
тя е трънала от Юг.

Срамежливото кокиче
думите са в туй писмо.
Слънцето с зарите ясни
писало ги е само.

Пъстрооки теменужки
запетайките са там
Удивителна накрая -
мъдри се божурът сам

Китка му е росен здравец,
розата му е печат.
От писмото лъха младост,
вее нежен аромат.

Мисля, че ми се губят някакви цветя и препинателни знаци, така че сигурно пропускам поне един куплет, но засега - толкоз от мен!

Честита Пролет!

~~~~~~~~~~~~~
А тортата, разбира се, е по случай друг - по-важен и специален, рожден ден :)

четвъртък, 8 март 2018 г.

ДВЕ МАЙКИ И ЕДНО ДЕТЕ от Ерих Кестнер

Макар и неправомерно набеден за празник на майката, 8 март е популярен така у нас. И макар да бих могла да пусна тази история на Благовещение, подозирам, че ще са нужни повече обяснения, а аз не искам това.
Не за първи път отбелязвам празника с творба на Ерих Кестнер. А този негов разказ намира място във всеки сборник с негови произведения и това ми се струва разбираемо. Ето защо:









Това отново е извадка от сборника "Действителен романс", който е колкото за деца, толкова и за възрастни читатели. Имам го и в изцяло недетски вариант - много старо издание, за което е въпрос на време да стане дума.




Същият разказ намира място и в "Приказки"-те на автора. Публикувам го още веднъж, защото е с друг преводач и друг илюстратор, както е видно от съответните страници и на двете издания.













~~~~~~~~~~~~~

Честит празник!