събота, 16 юли 2011 г.
сряда, 13 юли 2011 г.
ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА
(преразказана от К.Н.Цакова)
Казвала съм и преди "много любими", "едни от най-..." и др.подобни, но тази серия, която сега съм подготвила, е по-по-най Номер 1 в моята немалка колекция от ценни книжки от близкото и по-далечно минало.
Каквото и да напиша, няма да отразява чувствата ми към тези книжки и спомените, с които ги свързвам.
Затова просто ще започна с една, която е малко по-нескопосана, но просто пасва на серията. И се връзва с предходните.
Странна разработка на известната приказка. Явно винаги е имало хора, неспособни да приемат ужасната истина за Кумчо Вълчо, който лапа цели баби и внучки :) Тя е с илюстрации на някой си Георги Богданов. Сладки са, но не съм имала повод да се привържа към стила му.
После идват 2 за горски животинки, но с поука за добри дечица - и 2-те от Веса Паспалеева и с илюстрациите на Михаил Блек. Знам ги наизуст!
А после още 3 за хора и животни - все излезли изпод гениалната четка на неповторимия Лазаркевич. Първата от тях (също на В.Паспалеева) е прекрасен преход от горската тема. Втората - преразказана "Красавицата и Звяра", а третата - нашенска версия на "Малката кибритопродавачка", но за щастие с добър край - от Олга Илиева, която и да е тя.
Със закъснение забелязах, че на доста снимки ми е поизбягал фокусът, но ги изщраках наведнъж и то малко някак "на коляно", така че... резултатът е съвсем закономерен. Яд ме е мъничко, че точно на тях се случи, но това е положението :)
И така...
Казвала съм и преди "много любими", "едни от най-..." и др.подобни, но тази серия, която сега съм подготвила, е по-по-най Номер 1 в моята немалка колекция от ценни книжки от близкото и по-далечно минало.
Каквото и да напиша, няма да отразява чувствата ми към тези книжки и спомените, с които ги свързвам.
Затова просто ще започна с една, която е малко по-нескопосана, но просто пасва на серията. И се връзва с предходните.
Странна разработка на известната приказка. Явно винаги е имало хора, неспособни да приемат ужасната истина за Кумчо Вълчо, който лапа цели баби и внучки :) Тя е с илюстрации на някой си Георги Богданов. Сладки са, но не съм имала повод да се привържа към стила му.
После идват 2 за горски животинки, но с поука за добри дечица - и 2-те от Веса Паспалеева и с илюстрациите на Михаил Блек. Знам ги наизуст!
А после още 3 за хора и животни - все излезли изпод гениалната четка на неповторимия Лазаркевич. Първата от тях (също на В.Паспалеева) е прекрасен преход от горската тема. Втората - преразказана "Красавицата и Звяра", а третата - нашенска версия на "Малката кибритопродавачка", но за щастие с добър край - от Олга Илиева, която и да е тя.
Със закъснение забелязах, че на доста снимки ми е поизбягал фокусът, но ги изщраках наведнъж и то малко някак "на коляно", така че... резултатът е съвсем закономерен. Яд ме е мъничко, че точно на тях се случи, но това е положението :)
И така...
понеделник, 4 юли 2011 г.
Пикници
Добрите практики трябва да имат устойчиво развитие :)
Това лято вече нямам повод за онези прекрасни обедни почивки, но така се случи, че през една мини-отпуска имахме поводи за 2 чудесни пик-ника в 2 поредни дни. Имаме си даже нова хладилна чанта, така че я пълним, грабим розовия чаршаф и... както си му е там редът!
И така, ето как беше в края на юни - точно преди да започнат дъждовете...
Първият (носталгично) беше отново в Южния парк:
Вторият - в Банкя, даже и с компания:
Бяхме се нахъсили за 3-и в Западния парк, но времето не прояви съпричастност. Все пак, идеята си остава, а имаме и една уговорка за Витошки пик-ник - по аналогия с 2 такива от пролетта, на които така се увлякохме, че забравихме да си направим снимки :)
Хич да не е, все сме малко сред природата, пък чат-пат и с хора се видим, споделим някакви моменти.
Пишман-туризъм е това нашето, но... поне пикниците ни си ги бива :)
Това лято вече нямам повод за онези прекрасни обедни почивки, но така се случи, че през една мини-отпуска имахме поводи за 2 чудесни пик-ника в 2 поредни дни. Имаме си даже нова хладилна чанта, така че я пълним, грабим розовия чаршаф и... както си му е там редът!
И така, ето как беше в края на юни - точно преди да започнат дъждовете...
Първият (носталгично) беше отново в Южния парк:
Вторият - в Банкя, даже и с компания:
Бяхме се нахъсили за 3-и в Западния парк, но времето не прояви съпричастност. Все пак, идеята си остава, а имаме и една уговорка за Витошки пик-ник - по аналогия с 2 такива от пролетта, на които така се увлякохме, че забравихме да си направим снимки :)
Хич да не е, все сме малко сред природата, пък чат-пат и с хора се видим, споделим някакви моменти.
Пишман-туризъм е това нашето, но... поне пикниците ни си ги бива :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)