Една мартеничка...

...изработена лично от моето красиво, умно и добро, а явно и ужасно талантливо момиченце! :)

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА !

Да сме бели и червени,
бодри, весели и засмени!!!

НАЙ-ЯКИЯТ РОЖДЕН ДЕН!

Ами такъв си беше. Всички го казаха. Само тортата като види човек... и обясненията са излишни!

Рецептата беше пробвана, а денят отново беше за репетиция, така че в известен смисъл повторихме празничната програма в самия ден, вкл. домашното меню - китайско по телефона.

Видът - някак естествено ми изникна идеята, предвид формата на тортата и любимия анимационен герой на рожденичката - Sponge Bob. Визуалната реализация, всеки знае, не е моя, а на Майстор-декоратора, който логично (не и за мен) използва за модел подаръка, с който я зарадвахме (не)очаквано много.

Пренесоха се насам и натам много такива кексчета...

Разбира се, в любимата ни кошничка...

Едно от тях бе специално украсено за празничната закуска...

Това отгоре не е 10, защото рожденият ден беше 12-ти, а 1D. Като всяка уважаваща себе си кандидат-тийнейджърка, и нашата е фен :) Детелинката в основата е препратка към националността на персоналния й фаворит от групата...
И тази украса е изцяло дело на нашия Декоратор. Без да е съвсем наясно с какво съм се заловила, ме свари в предистерично състояние, седнала срещу едно съвсем голичко кексче, цялата лепкава и зелена, и без резервен план, и набързо свърши работата. Няколко дни по-късно ми просветна, че съм имала доволно много материали за колкото си искам резервни планове, но добре че той реагира толкова бързо, та фенката все пак получи и тази специална изненада. Което беше и моята идея /както става ясно за пореден път, аз съм по идеите, не по изпълнението им/.

В съботата след празника имаше и голямо парти в игралната зона на кино Арена, което също беше страхотно, продължи 4 часа и ми даде самочувствието да избера заглавието на тази публикация. Имаше много подаръци на нея и много цветя за мен.

Аз много се затрогнах и развълнувах от импровизираното парти в клуба по танци. Таткото пък много хареса съботното с игрите и си пожела подобно :)

Накратко казано, натоварихме се с много положителни емоции, мисли и чувства, внезапно усетихме колко е пораснало детето ни, а и отново си припомнихме кои са ценните неща в живота...

А накрая за разкош - малко китки от самия рожден ден. Моята - от гордия баща, и нейната - от момичетата, с които сподели Sponge Bob.

Неочаквано добра комбинация!

Св. св. Трифон и Валентин

Идеята за заглавието е на моята приятелка Валя. Не съм я питала може ли да го ползвам. Просто й заявих, че няма начин оттук нататък да спомена другояче този празник :)

Чуднa йогуртова "торта" приготвих. Освен красиaв, беше и божествено вкуснa. И най-важното - ужасно бързa и леснa.

Вечерята беше скромна, бърза и импровизирана, но с въображение :)

И много вкусна! Нямахме си сърчица, но поканихме едни калинки да споделят трапезата ни :) Изобщо - всичко за сърцето! Имахме, разбира се, и червено винце, за да са уважени и двамата светии, а и за да ни е добре и на душите ;)

Раменихме си и дребни "любовни" подаръчета по схемата всеки на всеки. Моите най-съществени бяха вече купени предварително. Умирах си за един еониум, но като ме заведоха в Ботаническата градина да избирам, просто не можах да изляза само с една саксия оттам...

Изцяло тематично е да спомена и точно това сукулентно, което видях, че е споменато и миналата година по същия повод. Тръгна да цъфти пак по същото време.

А като е станало дума за цъфтеж... Един от любимите ми кактуси (споменаван тук неведнъж), пак ми готви големи радости!

 Както и любимата ми бегония!

Ето я отново и въздесъщата ми циклама - постоянен герой на празничните ми публикации. Съвестно отчитам, че този месец стават 4 години, откак я имам, и ежегодно цъфти откъм ноември-декември, та чак до средата на лятото.

Тя опроверга всичко, което някога съм знаела за цикламите:
1/ че са капризни и лесно мрат, и
2/ че е  почти невъзможно да ги накараш да цъфтят отново.

Торти в движение

Скромни и бързи, но правени с обич и донесли много радост...

Доста след рождения ми ден, но все пак във връзка с него: готови блатове, сметана и плода от един забравен компот + синьо-зелена украса (както си бях поръчала). Стана безпощадно ясно, че въпросната украса е абсолютно неподходяща за торти, но здраве да е... Имах си пламтящ "фонтан" за компенсация :)

Месец по-рано пък ни беше на гости една малка госпожица с наскоро отминал рожден ден. Изненадахме я - както се оказа, с единсвеното, което яде: шоколад с банани. Само глазурата беше светла - уж за по-успешна украса. Декораторът (вуйчо) и "криейторът" на идеята (братовчедка) се бяха постарали, но цветовете поизбеляха и ефектът се позагуби, но тортата си е торта, а когато е неочаквана, никой не връзва кусури. Като боднахме и свещичка, очите съвсем светнаха, а девойката зацвърча "И пак ще стана на 8?!" :)

Неочаквана ваканция

Блогът ми е приказното местенце в недотам приказния ми живот. Но последните седмици животът в България стана особено не-приказен. Не мога да нямам позиция, но не искам да нарушавам собствената си концепция, а още по-малко - да се правя, че не се случва. Така че приказки, торти и цветя ще почакат.
Върнах се 20 години назад. Страхувам се, че след още 20 детето ми може да е на моето място. Блогът излиза в "почивка", а с надеждата, че след бурята все пак ще изгрее слънцето и ще ни се усмихне ярката дъга,  аз отивам на портест!

Кактус-изненада или Garden Bloggers' Bloom Day - Юни 2013

Продължавам да твърдя, че няма шанс да стана ежемесечен участник в Garden Bloggers' Bloom Day, но цветята ми сякаш напират за изява :)
Само преди няколко дни кактусът с многото уши от предишния път ме сюрпризира почти до инфаркт. Предвид факта, че изобщо не ми беше хрумнало, че последният ред уши е съмнително различен от по-долните, и тъмницата, в която направих откритието си, реших, че жълтата купчинка в сандъчето ми е боклук, хвърлен от горен етаж и яко се подострих. Когато истината лъсна в пълния си блясък, сърцето ми едвам удържа , а после се наложи да ме озапяват, но поради обзелия ме буен възторг :)

/първо наблюдение/

/по някое време на втория ден/

За съжаление имам възможност да се радвам на тези разкошни цветове само сутрин и вечер, когато са позатворени, но поне имаше кой да ми ги снима и в цялата им пищност, а и пъпките са много - още много щастливи мигове ще ми донесе този красвец, то е ясно :)

За да не съм голословна, ето ги пъпките, както и обиталището на кактуса и неговите съквартиранти - 2 вида дребни градински сукуленти:

Единият вид също се представя достойно по темата :

Както казах, цветята ми просто плачат за публични изяви :)

Тортичка с бонбонки

Както обикновено, не се впуснахме в организирано празнуване на Деня на детето, но имаше деца, имаше и подаръци, а си направихме и торта.

Скромна торта за скромния вкус на детето ми, украсена с нещо от пакетче "за декорация", което се оказа бонбони :) Не знам чете ли се правилно, но моята идея беше да пише "1.VI".

Забравих да заснема етапите на производството, но ето така изглеждаше отвътре:

 

И според получателката, беше много вкусна!

Празничната програма включваше предаването на събраните Жълти стотинки. Торбичката е много голяма благодарение помощта на мнозина млади хора - без деца или с малки дечица, които дъщеря ми е увлякла с ентусиазма си през годините.

Тъй като мястото за събиране е на Панаира на книгата, купихме още подаръци. Дано се прочетат! :)

Впрочем, във "витрината на славата" вече се мъдри и Дипломата за завършено начално образование. Както казвам, готова е за началник :)

Така че, както и да го погледнем, и бонбонената торта, и многото подаръци си бяха напълно заслужени! Между другото, ягодите за тортата тичахме да купим (понеже бяхме забравили) между напорите на дъжда предишния ден. Пак тогава от прозорците си видяхме това:

А сега, да живее Нейно Величество Ваканцията!!!