ИНЧЕТО И МУРИ (от Вера Стоименова)

Честна дума, идея си нямам коя е авторката. Наложи се да погледна чия е книжката, като почнах да пиша заглавието. И не че блести с кой знае какво, но аз съм Инче, а Мури беше котето ни :) Е, в книжката Инчето е Николина, а аз не съм, пък Мури е куче, а не коте, но много важно! Представете си трепета на майка ми, като я е купувала! :)

ШЕСТТЕ ПИНГВИНЧЕТА (от Борис Априлов)

Аз така и не станах фен на Борис Априлов. Така че, тази книжка не ми беше особено любима. Но братовчедка ми много я харесваше (може да ми е подарък от нея) и ме увличаше с ентусиазма си. А това е скъп спомен...

Halloween

Затруднявам се да напиша думата с кирилица. Не се радвам на инвазията му у нас. Но нямам много избор. Ако тръгна да разсъждавам по темата, рискувам да изляза много извън идеята за приказност...
Така или иначе, имахме една гостенка, страшна пица и страшен десерт + истински тиквен фенер.

Децата се маскираха и издялкаха фенера с малко помощ от нашия татко. Аз направих пицата и десерта. Последният беше планиран като торта "Тиква", но се оказа пълен провал и тъй като не разполагах с никакви ресурси за повторение, по спешност беше маскиран страховито. Оказа се неотровен и дори се изяде набързо.

Пицата се сетих да "гримирам" страшно с малко кетчуп тъкмо преди да я запратя в Ада...ъъъ... във фурната, де :)

А кексчетата донесе гостенката. Трябвало да бъдат тематично декорирани, но явно и на другата майка не бяха достигнали ресурси :)

Ето и главните участнички в събитието: истинска трансилванска вампирка и циганка-врачка, дето за 5 лева 'сичко шъ ви казва ;)

Впрочем, последната се изяви и като калинка на едно благотворително събитие няколко дни преди официалната дата. Там компания й правеше една много страшна вещица :)

А понеже отдавна си търсим повод да си отворим един подарък от Музея на шампанското в Хале, Германия, на следващия ден си го намерихме - имахме си баба-рожденичка, но понеже е далече, просто се чукнахме за нейно здраве.

...а повода ще го измислим!

Това, за което става дума, не е точно торта. То е един експеримент, който направих по идея и за удоволствие на моята дъщеря, която е една от малкото в света, които безрезервно вярват в моите кулинарсни способности :)

И въпреки това, много се гордея с постигнатото. Защото сама си опекох "блата" и сама си измислих "крема". И даже сама "изпипах" украсата! И още нещо...

Това, всъщност, е тестото на един от най-вкусните сладкиши на света - плодов пай по рецепта на моята скъпа приятелка Лили. Толкова е вкусно, че детето пожела да пробваме да използваме тестото за блат за торта. Речено-сторено!

А нали мнoго обича крем-йогурт, смлях 2 праскови и ги смесих с най-гъстото кисело мляко, което намерих в близкия магазин. Йогурт, моля!

Както и очаквах, то си стана слакиш, намазан с нещо, но се получи приятно на вид и вкусно, което е най-важното, а и ми даде самочувствие, че бих могла да пека блатовете в бъдеще. Все пак, ще си намеря лесна рецепта за пандишпан :) С кремовете работата е по-друга, но за домашни нужди и този вариант е ОК.

Каквото и да си приказвам аз, дъщерята държеше това да бъде торта и аз се пошегувах с нея, че трябва да си измислим някой повод. И докато я мацахме, ми хрумна, че денят отстои точно с 4 месеца от следващия й рожден ден. И предложих да празнуваме това, че става на 10 години и 2/3, което тя намери за извънредно добра причина за празнуване. Посмяхме се, сложихме тортата да поема от "йогурта" в хладилника, а тя отиде на истински рожден ден.

Докато я нямаше, ме осени идеята да наръся малко шоколадови пръчици отгоре за фасон. И тръгнах да привеждам хрумването си в действие. Докато носех пръчиците към тортата, имах просветление свише, така да се каже, и те почти сами застанаха в правилния ред :)

И ето тук идва онова "още нещо", което споменах в началото. Сега... Знаех, че щерката ще се изненада и зарадва. Знаех, че много ще се забавлява. Но определенено не бях подготвена за реакцията й. Ах, реакцията!.. Това беше един от онези мигове, за които човек после цял живот си спомня и съжалява, че не е бил въоръжен до зъби с камери :) И също така, те му припомнят, че не е съвсем напразно на тоя свят...

ТОРБАЛАНЦИ (от Елин Пелин)

Много любима книжка от детството ми, а дори не съм съвсем сигурна защо. Мисля, че ми я купи баба ми, а те с дядо толкова рядко имаха възможност да ми купят нещичко... Струва ми се, че затова толкова много я ценях.
Тези дни се навършиха годишнини от смъртта им. Това е моят начин да ги помена и тази година. С много обич.

ЛИЛИ ВРЪЗВА ОБУВКИТЕ СИ (образователна книжка)

Незнаен автор... много странно... А въобще не е стара - тя мотивира дъщеря ми да се научи най-после да си връзва връзките. Беше на 5-6 години и аз много се тревожех от този пропуск в образованието й. Просто не можех да я науча. Видях книжката и я купих. Занесох я вкъщи след работа, а вечерта детето ми си легна като човек, способен да си върже връзките на обувките :)
После се оказа, че само тя в групата в детската градина владее това умение и връзваше връзки наред, но това е съвсем друга тема...