После се оказа, че само тя в групата в детската градина владее това умение и връзваше връзки наред, но това е съвсем друга тема...
- - > Тук споделям с ценителите на хубави книги стари издания на детски книжки и мисли за някои любими мои произведения, а също пиша за приказното около мен, и може би дори ще помечтая... < - -
понеделник, 15 октомври 2012 г.
ЛИЛИ ВРЪЗВА ОБУВКИТЕ СИ (образователна книжка)
Незнаен автор... много странно... А въобще не е стара - тя мотивира дъщеря ми да се научи най-после да си връзва връзките. Беше на 5-6 години и аз много се тревожех от този пропуск в образованието й. Просто не можех да я науча. Видях книжката и я купих. Занесох я вкъщи след работа, а вечерта детето ми си легна като човек, способен да си върже връзките на обувките :)
После се оказа, че само тя в групата в детската градина владее това умение и връзваше връзки наред, но това е съвсем друга тема...
После се оказа, че само тя в групата в детската градина владее това умение и връзваше връзки наред, но това е съвсем друга тема...
събота, 13 октомври 2012 г.
Sunshine Award
Благодаря на Боряна за с нищо незаслужената от мен награда Blogger Sunshine Award. Тя е моя приятелка и основен "виновник" за съществуването на моя блог. Тя е запалена природолюбителка, цветарка и градинарка, и не само. Тя е още много други неща и аз съм щастлива, че я познавам.
Моите отговори на въпросите са:
Favourite Number/Любимо число: 7, because I was born on 7/7 / 7, защото съм родена на 07.07. :)
Favourite Non-Alcoholic Drink/Любима неалкохолна напитка: Tonic water / Тоник
Favourite animal/Любимо животно: Parrots / Папагали
Facebook or Twitter: Facebook
My Passion/Моята страст: Books / Книгите
Favourite Day of the Week/Любим ден от седмицата: Saturday / Събота
Favourite Flower/Любимо цвете: Iris / Перуника
И номинирам:
1/ "Супичка" - моята лична Кулинарна Библия;
2/ Блогуващият с пилци - моя любим блогър;
3/ Буболинката - най-красивите торти, които са виждали очите ми;
4/ Горски мъх - една любителка на красивото и изтънченото (поне в моите представи);
5/ "Нови и идеи" - едно ненатрапчиво, но много елегантно блог-присъствие,
понеделник, 8 октомври 2012 г.
Торта за декоратора
В края на месец септември и нашият майстор-декоратор най-после получи празнична торта, защото беше рожденик. Ние много си го обичаме и искахме да го зарадваме, макар за изненада в малкото ни жилище и дума да не можеше да стане. Дъщеря ни избра "прасковен йогурт", който не помня вече как получих, но като цяло биваше. Май прекалихме със сладичкото, но нали да му е сладък животът... (с две жени вкъщи това невинаги е толкова лесно) ;)
~ ~ ~
Тук ще вмъкна една "скоба" и ще кажа, че дъщерята каза "тата" цели 2 месеца преди да каже "мама", което вероятно е най-скъпият му подарък за цял живот ;)
~ ~ ~
И понеже изненада така и така нямаше, оставихме му да си украси тортата сам. За себе си не се постара кой знае колко, но той без друго не е голям почитател на рождените дни, та се съобразяваме с тази негова особеност и не му връваме кусури :) Да ни е жив и здрав!
понеделник, 17 септември 2012 г.
И отново започна учебната година...
Миналата година по същия повод цитирах Кестнер и се затрудних да си спомня знам ли текста отпреди или не. Оказа се, че си го имам, даже 2 пъти - в 2 почти еднакви книги, придобити по различно време и под различно заглавие. Т.е. сборник с разкази.
Наскоро препрочетох по-новата, в която има и малко стихотворения, и мистерията се разбули:
Успех на всички малки и големи ученици!!!
А ето и самата книга:
Старата може да покажа по-нататък...
петък, 14 септември 2012 г.
Торта "Тийн"
Любимата ми племенница тази седмица стана на 13. Официално й е простено да е крива, кисела и вечно недоволна :)
Та значи, тази новоизлюпена тийнейджърка великодушно прие да й направя празничната торта ;)
Тя, впрочем, беше малко скептична, но след като онази с феята си я изядоха почти сами с именячката... Споразумяхме се за банани с шоколад - заради личното спокойствие и на двете ни. Импровизациите са за домашно ползване. А тази комбинация е изпитана и работи без грешка.
По трудно беше с украсата. Сменихме концепцията към десетина пъти и считам, че тънко минахме ;) Тийн, нали помните...
В крайна сметка пожела нещо като дъга или пулсираща светлина и надпис на английски. До последно бях на тръни да не й дойде друг акъл в последния момент, но всичко мина гладко.
Разпределихме си задачите - кой да реже, кой да маже, кой да ръси, по обичайната схема и запретнахме ръкави. Лъжа... в тая жега бяхме без ръкави... Както и да е, свършихме работата в срок и без инциденти!
А тортата доби много веселичък вид.
Въпреки поукрепналото ми напоследък самочувствие, много бях кахърна как ще се приемат и видът, и вкусът, признавам си. Но получихме толкова много комплименти, съчетани със светкавично изчезване на тортата, че усетих как ме засърбяват раменцата...
И вече да се знае, че във вените на тийнките не тече само прясно изцеден лимонов сок! ;)
понеделник, 10 септември 2012 г.
Торта с фея
Дъщеря ми е припознала за своя светица праведната Елисавета, така че на съответния празник празнува имен ден. И нали е най-ревностният ми фен, пожела да й направя торта ;)
Избра си праскови и сметана, поемайки риска от импровизацията, и така и до последно не реши какво иска за картинка. Ето така изглеждаше отвътре и беше смайващо вкусна:
Иначе самото пранзуване беше повече от скромно - на кино с още 3 деца. Край касите се снима с някакъв плакат, различен от филма, който гледаха, и аз не схванах защо се изкипри до една напълно непозната за мен фея. Но по-късно вкъщи, където бащата-декоратор бе изпратен с тайна мисия да намери начин да я изненада, загадката бързо се разбули. Била му споделила наскоро, че харесва въпросната повече от тутилярката и той беше съумял да й я изработи. С което мен стъписа, защото изобщо не разбрах коя е тая белокоска в хладилника, и много зарадва детето, което си живееше с тъжната представа за "гола" торта :)
- - -
Със закъснение констатирам, че това е публикация №150. Ах, че празничнооо!!! И вкусно :) И се поздравявам с "юбилея"!
Избра си праскови и сметана, поемайки риска от импровизацията, и така и до последно не реши какво иска за картинка. Ето така изглеждаше отвътре и беше смайващо вкусна:
Иначе самото пранзуване беше повече от скромно - на кино с още 3 деца. Край касите се снима с някакъв плакат, различен от филма, който гледаха, и аз не схванах защо се изкипри до една напълно непозната за мен фея. Но по-късно вкъщи, където бащата-декоратор бе изпратен с тайна мисия да намери начин да я изненада, загадката бързо се разбули. Била му споделила наскоро, че харесва въпросната повече от тутилярката и той беше съумял да й я изработи. С което мен стъписа, защото изобщо не разбрах коя е тая белокоска в хладилника, и много зарадва детето, което си живееше с тъжната представа за "гола" торта :)
- - -
Със закъснение констатирам, че това е публикация №150. Ах, че празничнооо!!! И вкусно :) И се поздравявам с "юбилея"!
събота, 8 септември 2012 г.
Малко арт, домашно производство
По време на отпуската ни миналия месец дъщеря ми много се впечатли от нещо занаятчийско, за което реших да не дам 10-15 лева и да го наричаме "сувенир", а й предложих да си го направи вкъщи и да го наричаме "лично творчество". Мъничко помогнах et voila! Мисля, добре й се получи:
Идеята почерпихме в Мелник. Там, всъщност, завърши екскурзията ни. Може и за останалото да спомена, но няма да е днес. А Мелник... просто прелест!
Идеята почерпихме в Мелник. Там, всъщност, завърши екскурзията ни. Може и за останалото да спомена, но няма да е днес. А Мелник... просто прелест!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
