ЛАТИНКА (народна приказка)

Тежка задача... Книжката си няма корица (даже парче от първия лист липсва). И все такава я помня. Така че заглавието е от мен. Викахме й "За Латинка", но не е изключено и другояче да се казва, примерно "Братче и сестриче". И също така, аз реших, че е народна, защото на такава ми прилича... Гугъл хич не беше отзивчив :)
Като съвсем малка много я обичах, но после се забута някъде и някак не я помня. Но знам, че трябва много да ми е повлияла, защото всичките ми ранни опити да съчиня приказка завършваха злополучно, като си дадях сметка, че май пренаписвам историята на Латинка :)

Илюстрациите, според мен, са точно каквито трябва да бъдат на една такава приказка и са дело на Александър Денков. Аз не познавам с друго творчеството му и ми беше приятно да се обогатя във връзка с тази публикация.

СНЕЖНИЯТ ЧОВЕК И ВРАБЧЕТО (от Светослав Минков)

Още едно оръфляче :) Сладка книжка, но не ми беше любима.
Първо, Светослав Минков винаги е бил малко странен за мен. Има някаква прекалена тъга в историите му, която ме "държеше" до края, но еднократно. Не съм пожелавала да повтарям.
Второ, илюстрациите - на Нева Тузсузова, не ми харесваха особено. Срещала съм и друг път този стил, но не съм запомнила художника - сега се наложи да проверя специално, което с други художници не ми необходимо. Когато бях дете, хубавата или лоша илюстрация определяша немалка част от отношението ми книгата. Имах "Мечо Пух" и "Алиса" с ужасяващи картинки. Ни веднъж не изтърпях до края им и в крайна сметка и до ден днешен не ги обикнах, нито дори оцених.,

Но сега не е реч за тях (няма и да стане), а за приятелството между едно гладно врабче и един снежен човек с горещо сърце...

ТВЪРДУШКА, МЕКУШКА И СЛАДУШКА (народна приказка)

Да започнем последния летен месец с приказки!
Подхващам една "поредица" книжки, формирана по твърде необичаен признак - оръфаност :)
Омачкани, дорисувани, прокъсани и шити - явно доста четени на/от не едно и две деца, защото не ги помня като свои любими. Точно тази изглежда като да е моя, но на следващите май съм просто архивист.

Но да се върнем на текущата. Илюстрациите са на Генчо Денчев и лично аз ги намирам за скучни. Сигурно затова не ми легнала на сърцето. Но пък е кратка, лесна и много забавна - става да разсееш дете по спешност. Веднага давам пример: баба ми ще да ми я е "чела", без да гледа много-много в книгата, защото, когато почнах да си я чета сама, репликите се оказаха малко грешни ;) Тези дни, като подходих към снимките, пак проверих. Еми... грешни са! :)

ДРАГИ АДЛАЙ (от Джон Стайнбек)

В момента не просто чета, а си доставям огромно удоволствие със специалната селекция статии и есета на Джон Стайнбек, повечето от които се публикуват на български за първи път. Това е писателят допринесъл най-много не само за литературния ми вкус, но и за значителна част от цялостния ми мироглед.
Доста неща бих споделила тук, но издателите ще ме погнат :)
Ограничавам се с нещо съвсем кратичко, но много актуално, което ме изкуши твърде много.

Продължение (с торта)

По някое време детето ми се прибра от морето. И - разбира се, донесе ни мидички :)

И както беше уговорено, чакахме я с торта!

По-жалка торта не бях издокарвала, но какво да направя, като така и не се научих да се грижа за себе си така, както го правя за тези, които обичам? Даже снимки забравих да направя свестни, та не мога и да излъжа, че не е било чак толкова зле :)

А тези сладурчета дойдоха армаган от другия край на света:

Бяха огромна изненада и ми доставиха невероятна радост. Ръчна изработка са и поне засега са уникати. Дело са на една изключително талантлива аржентинка - моята приятелка Лорена.

Юлско - юбилейно!

Tакааа... не само принцесата, а и кралицата се "окръгли" тази година. По-точно в началото на юли.
Като виден читател и книголюбител, Solo получи електронен четец! Твърде сложен за вкуса на Solo, но избиран и подарен с много мерак от най-скъпите на сърцето й хора, така че Solo е много горда и щастлива с новата си придобивка:

Ето така осъмнах на празника:

Под творчеството на дъщеря ми се крие четецът. Самата дъщеря е на Фестивал на изкуствата на морето и много ми липсваше на празника, но Голямото изкуство иска жертви, нали така?
Когато се върне, ще хапнем и торта. Така се разбрахме - никаква торта без моето момиче :)

Получих и много страхотни подаръци от още по-страхотните ми приятели, като най-хубавото, разбира се, беше, че споделиха с мен празника ми!

Това са ми цветята - в съседство с празничната трапеза:

А това - букетът от родителите ми:

Хубаво нещо са рождените дни!!!