понеделник, 19 март 2012 г.

Извънредна торта

Нашият декоратор всъщност е техничар-човек, та както всяка година, беше в командировка на техническото изложение в Хановер. И много ни липсваше. Затова го посрещнахме с тематична торта, с която много се гордеем! :)

неделя, 4 март 2012 г.

ЦВЕТЯТА НА МАЛКАТА ИДА и МАЛКАТА КИБРИТОПРОДАВАЧКА (от Х.К.Андерсен)

Ето, успях! :)
Нещо подходящо и за началото на пролетта, и за края на зимата. Книжката не е много стара (май е от братовите ми придобивки), но е събрала за преиздаване старички неща. Първата приказка е с оригиналните илюстрации на Марайа, а втората с тези на Рудим, като нея пусках и като отделна (наистина стара) книжка, но повтарям, защото преводът е различен. А и ми e любима!



















































четвъртък, 1 март 2012 г.

Жива ли е Баба Марта?


На пръв поглед въпросът ми е абсурден. По-жива е отвсякога, ще речете. Я виж, какво изобилие! Но аз не мисля така. Сутринта, вървейки към работата и пътувайки в метрото, срещнах - както обикновено, стотици, може би хиляди хора. От тях само 5-6 имаха мартенички. Подминах поне 20 сергии за мартеници. Нито един търговец нямаше. Минах и край десетки витрини на магазини и заведения. Нито една не беше украсена макар с една мартеничка. Само един магазин за бельо беше изложил бялото и червеното. Може би - остатък от изконно българския празник, който пищно посрещнахме преди 2 седмици, Св.Валентин...
Принципно избягвам да коментирам комерсиалността на всякакви световни и откровено вносни празници, както и уместността на последните, та дори и азиатския произход на сувенирите и украсата за християнските и българските такива. Замълчавам и за китайския кич, който ни предлагат стръвно гореспоменатите търговци...
Но този път усетих, че едва сдържам сълзите си. Какво се случи, хора?!

вторник, 28 февруари 2012 г.

Сезонът на тортите приключи

Така си е. Приключи. Дори да повторя някоя, едва ли би си струвало да се обсъжда :)
Но на темата! Завършихме с торта в "Сладкарницата":



Тъй като тази година рожденичката пожела да заведе гостите си на оперета и да яде торта в любимия си вкус - "Йогурт", събитието беше предшествано от бърза почерпка близо до театъра. Местенцето е скромно, но тортата беше много вкусна, а ние получихме почти домашна обстановка, за което бяхме много благодарни:



Между големите тържества с големите торти празнувахме също с баба и дядо. Т.е. завършихме една съвсем обикновена вечеря с някакво бисквитено недоразумение, също намислено да бъде "Йогурт", и набодено със свещи:



"Дизайнът" е една огромна грешка, маскирана в движение, но аз казвам, че е 3-D и нека някой го оспори, ако има смелост ;)


/сините йероглифи са зодиаклни знаци "Риби" и са мое дело, което сигурно веднага се набива на очи/

"Рецептата" беше вдъхновена от една малко по-успешна йогуртено-бисквитена импровизация за Трифон-Валентин:


/не инструктирах декоратора и той отказа да прояви въображение.../

Сега вече, мисля, е време на КНИЖКИ!!!

вторник, 21 февруари 2012 г.

Една приказна принцеса празнува своя юбилей!

Дааа... на шега, наистина - моето малко момиче порасна :)
И отпразнува своя първи юбилей!

Както казах, тя искаше домашна торта. И я получи, разбира се!

Ето как една абсолютно неумела сладкарка (но много ентусиазирана майка!) прави 4-килограмова торта: взема се табла като тези в закусвалните, набеждава се за поднос, и в нея се нареждат около 100 бишкоти на 3 реда, а между тях - 6 нарязани на кръгчета банани и шоколадов крем, получен с помощта на 3 пакетчета крем без варене. Още 2 крема стават на глазура, като вторият се наклепва след като бишкотите са поели максимум влага от останалото, т.е. на другата сутрин. Това гълта към 2 литра прясно мляко.
След още неколкочасов престой в хладилника тортата се връчва на бащата (предварително подкован теоретично и оборудван с нагледни материали) за декорация. Voila! :)



/може би става ясно, че моята принцеса е не каква да е, а принцеса-воин?/

Предвид работния ден и втората смяна в училище, събирането на гости се отлага за края на седмицата, но празник все пак имаше!
Приказната принцеса всъщност е запалена танцьорка и много спортна натура :) От 3-годишна по свое желание ходи на модерни танци и те са най-важното нещо в живота й. Отдавна си мечтае рожденият й ден да се падне в ден за репетиция и ето, че тази година това се случи!

Мястото, където танцува, е прекрасно и там цари не само творческа и артистична, но и много приятелска атмосфера. Затова не беше никаква изненада, че получихме не само разрешение, а и пълно съдействие, да направим едно малко тържество там. Занесохме шаренийки за еднократна употреба, лека почерпка и огромната торта, предназначена да стигне за 30-ината "колежки" на нашата рожденичка.




Макар и кратко, и съвсем импровизирано, тържеството беше страхотно мило и емоционално, а след края му, когато момиченцата от нашата група си тръгнаха и ние поразчистихме, какичките от старшата група танцуваха специално за нашето ужасно развълнувано семейство, преди да продължат с работата си.

После вкъщи отворихме шампанско и преядохме с предварително поръчаното за случая китайско :)
Както изглежда, обаче, преди края на месеца по същия повод ще се изядат още няколко торти. Може би и за това ще стане дума...
А засега ще кажа само:

БЪДИ ЩАСТЛИВА, РАДОСТ НА МОЯ ЖИВОТ!

вторник, 7 февруари 2012 г.

Там било село Бисерча...

Упорито отказвах да споменавам не-приказното. Но вчера стихията скъса стената на Харманлийския микро-язовир Иваново, отнасяйки със себе си целия живот на стотици хора. За няколко десетки от тях това се оказа съвсем буквално. Вечна им памет!
Няма да коментирам реакцията на общини и държава. Всички се надпреварват да го правят. За мен, заедно с потреса от случващото се и мъката ми за пострадалите, остана и осъзнаването, че под водата остана и една приказка от моето детство - село Бисер.

Така и не сме посетили този край досега. Сега повече от всякога се надявам това да се случи - може би още това лято. И да видим на живо Герганина Чешма...