Подхващам една "поредица" книжки, формирана по твърде необичаен признак - оръфаност :)
Омачкани, дорисувани, прокъсани и шити - явно доста четени на/от не едно и две деца, защото не ги помня като свои любими. Точно тази изглежда като да е моя, но на следващите май съм просто архивист.
Но да се върнем на текущата. Илюстрациите са на Генчо Денчев и лично аз ги намирам за скучни. Сигурно затова не ми легнала на сърцето. Но пък е кратка, лесна и много забавна - става да разсееш дете по спешност. Веднага давам пример: баба ми ще да ми я е "чела", без да гледа много-много в книгата, защото, когато почнах да си я чета сама, репликите се оказаха малко грешни ;) Тези дни, като подходих към снимките, пак проверих. Еми... грешни са! :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар