Приказният юли на Solo

Всъщност... по-малко 'соло' рядко съм била. Видях се с толкова много хора, които обичам, правих разни неща, които рядко ми се случват! Тъй като хронологията в случая е съвършено без значение, ще карам тематично.

Да започнем с една нова за мен и щерката традиция: пикниците. Бяхме планирали поне един за Витоша. Имахме успех, даже отидохме с лифт - нещо, което не бях правила от студентските си години (т.е. детето - никога), а там си загубих нещичко и на шега казах, че явно пак ще ходим. Така и стана. Събитието се състоя една неделя, а в понеделник братовчедите от Варна рекоха, че идват и искат на лифт! Така че още следващата събота отново бяхме там :)

Ето как протече първият:

Пътуването нагоре...



Разходката...



Компанията...



Гледките надалече...



И наблизо...



Снимах и цветя:











Снимах всичко, що можах, но да продължа с гледките, които видяхме надолу:











И втората лифт+пикник екскурзия, когато в групата си имахме дори рожденик:

Качването - поглед назад...



Компанията...



Празничната трапеза...



Гледката към София...



Финалът в Драгалевци...



---

Водихме братовчедите и в зоопарка. Добре, че дойдоха, та и ние да идем. Когато бяхме там предния път, цифровите фотоапарати бяха непознато понятие за масовия потребител :)
Сега щраках до премала, защото условията за качествена снимка никакви ги няма, трих и в движение, и вкъщи и крайният резултат е отчайващ дори за лаик като мен. Но все пак:

Основната цел на нашата визита - пингвинчетата-гастрольори...



Това, което ме изненада много приятно, харесах най-много от всичко и едвам се откъснах - рифът на Немо...







И малък бонус, за който едвам ми стигна картата-памет - шоу от пеликаните...



---

А в духа на друго наше увлечение - екскурзиите с влак, ходихме и до Перник, където имаме приятели:

С новичко влакче...



Нещо, което ми хареса много отвън, но беше затворено...



Центърът...



Реката...



Край фонтаните - малки приятелки...



---

През този месец Solo имаше и рожден ден. Имах си визия за този празник по принцип, но обстоятелствата наложиха промяна в плана тази година. Въпреки това, сякаш цялата Вселена работеше за мен и изкарах страхотно, и празнувах цяла седмица :) Снимките на маса не са твърде по моя вкус, затова нямам много такива, а и колкото имам, са си за лично ползване.
Получих много чудесни подаръци - главно обеци, което допринесе за съвършенството на празника ми, защото те са единственото ми изкушение като жена :)
Тези са от половинката:



Една глезотийка - благодарение на пликчето от колегите ми:



Това е един по-различен подарък, дошъл от другия край на света:



Правих някои неща за първи път в живота си: подкарах картинг и играх боулинг. Ето доказателство за второто:



Първото е запечатано в нечий телефон, откъдето се моля да не излиза :)
---
Имах и още някои - недокументирани, но не по-малко приятни, преживявания през този приказен месец... Жалко, че свърши! :)