Както и да е, връщане назад няма, а снимките дремят по папките и не е честно да не покажа поне по една от местата, които посетихме. Като се замислих, преживяванията ни бяха с изключително старопланинска насоченост и въпреки че не става дума за цяло пътуване, а за няколко отделни, могат да бъдат обобщени. Вероятно думата "балкански" буди други асоциации, но така ми дойде "отвътре" и смятам така да я оставя :)
И така, някъде в началото на август ходихме малко в Троянския балкан. Самият Троян, както и Ловеч, останаха за догодина по ред причини, но и така не беше зле.
Отседнахме в Шипково, родното село на дядо ми. Макар семейството му да е излязло оттам още в далечната 1914, не сме загубили съвсем връзката.Площадът носи името на местен младеж - пилот, загинал във войната с този самолет и първи братовчед на моя дядо.
Река Ръждавец - ледено-студена дори през август.
Черни осъм - целта ни беше Природонаучният музей, който приятно ни изненада, оказвайки се доста по-добре поддържан и приятен за разглеждане от Националния такъв в София. Реката в двора му беше бонус - приятна и освежаваща изненада, и ние веднага топнахме пръсти :)Троянски манастир... голяма лудница беше, спряхме само, защото е на самия път и решихме, че е грехота да не използваме случая, но хич не се застояхме, нито успяхме да се впечатлим. Може би имаме и снимки - Божа работа?.. :)
Орешака - посетихме изложението на художествените занаяти, което далеч надмина очакванията ми + можеше да се снима абсолютно всичко. Направиме около милион снимки :) Изборът за тук е не просто труден, а направо невъзможен, но да речем, че тази ми е любима...Направихме и една бърза визита при приятели на вилата им там наблизо.
Рибарица - и тук навестихме родата, но преживяхме голямо огорчение от откритието, че достъпът до реката е отрязан от някакъв новоизлюпен собственик, оградил пътеката и брега до самата вода :(
Тетевен - бърза обиколка на центъра, без музейни напъни (тях вече ги направихме миналата година).
Стана дълго... Уморих се, а и дългите истории отегчават. Ще продължа в друг пост!
Здравейте, случайно попаднах на пътеписа ви за Шипково и прочетох че дядо ви епърви братовчед с пилота на Негово Величество поручик Веселин Терзиев, но рода ви е излезнал отдавна от шипково. Моят род също е от Шипково и дядо ми, д-р Цочо Балкански е първи братовчед с Веселин Терзиев. Разказвал ми е за неговите подвизи в небето и за славната му смърт. Много е вероятно и да сме роднини. Би ми било приятно и интересно ако осъществим контакт. Пишете ми на мейла boianbalkanski@abv.bg ако имате интерес. Там може и да разменим телефони.
ОтговорИзтриванеИ една малка корекция, Веселин Терзиев или Батко ти Воско както го назоваваше дядо ми е загинал в битка с англо американски агресори, по време на бомбандировките над София, но не с този самолет. Загинал е с вемски самолет модел Месершмит, които са били на мъоръжение тогава. Този, който е на паметника е експонат, поставен в чест на Веселин Терзиев с дарения от Милчо Ангелов, също много известен човек със корен от Шипково и братовчед на Веселин. Ако се свържете ще ви разкажа историята как е загинал в битка
ОтговорИзтриване