Обещахме си и го направихме!
Някъде в края на миналия месец успяхме :) Сега стигнах до снимките, но важното е, че обещанието е спазено! Не знам дали моето момиче ще запомни този ден, но аз - със сигурност ДА! Знам също и, че аз бих забравила, а тя би запомнила, ако не бяхме го направили... Любимият ми писател Ерих Кестнер казва (вероятно затова ми е любим), че светът е пълен с възрастни, които са забравили, че са били деца. Той съветва децата, четящи книгите му (кажи-речи, във всяка успява да го вмъкне) никога да не забравят детството. Ще пиша и затова свое пристрастие към този голям писател и човек, и за неговата мъдрост, но не му е тук мястото.
Аз се старая да следвам съвета му и да не пренебрагвам дребните от моя гледна точка нещица, които могат да огорчат безкрайно моето момиченце.
Така (съвсем егоистично) осигурявам и на себе си няколко приказни мига в иначе скучното си възрастно ежедневие :) Ето ги:
Малко почивка...
А сега да хапнем!
И за добро храносмилане:
А преди тръгване... "самоснимачка" :)
До следващия път!
Няма коментари:
Публикуване на коментар