събота, 15 февруари 2014 г.

Св. св. Трифон и Валентин

Идеята за заглавието е на моята приятелка Валя. Не съм я питала може ли да го ползвам. Просто й заявих, че няма начин оттук нататък да спомена другояче този празник :)





Чуднa йогуртова "торта" приготвих. Освен красиaв, беше и божествено вкуснa. И най-важното - ужасно бързa и леснa.

Вечерята беше скромна, бърза и импровизирана, но с въображение :)



И много вкусна! Нямахме си сърчица, но поканихме едни калинки да споделят трапезата ни :) Изобщо - всичко за сърцето! Имахме, разбира се, и червено винце, за да са уважени и двамата светии, а и за да ни е добре и на душите ;)



Раменихме си и дребни "любовни" подаръчета по схемата всеки на всеки. Моите най-съществени бяха вече купени предварително. Умирах си за един еониум, но като ме заведоха в Ботаническата градина да избирам, просто не можах да изляза само с една саксия оттам...




Изцяло тематично е да спомена и точно това сукулентно, което видях, че е споменато и миналата година по същия повод. Тръгна да цъфти пак по същото време.


А като е станало дума за цъфтеж... Един от любимите ми кактуси (споменаван тук неведнъж), пак ми готви големи радости!



 Както и любимата ми бегония!


Ето я отново и въздесъщата ми циклама - постоянен герой на празничните ми публикации. Съвестно отчитам, че този месец стават 4 години, откак я имам, и ежегодно цъфти откъм ноември-декември, та чак до средата на лятото.

Тя опроверга всичко, което някога съм знаела за цикламите:
1/ че са капризни и лесно мрат, и
2/ че е  почти невъзможно да ги накараш да цъфтят отново.


1 коментар:

  1. Както съм отбелязала може би главния ползвател на блога си е самия автор.

    ОтговорИзтриване