Искаше ми се да направим нещо специално за аржентинските ни приятели и Коледата е чудесен повод. И нали имахме положителен опит, изработихме им "вълнена бутилка". Не знам как изглежда тя на непредубеденото око, но аз много си я харесвам!
А неотдавна реших да отделя поне веднъж малко време и за курабийки. Не бях правила от стотина години. Брат ми беше по-голям късметлия от дъщеря ми. На нея й бяха сефте мамини курабийки... Станаха страхотни!
В някакъв следващ уикенд съвсем без повод експериментирах с пандишпан. Предният ми опит беше пълен провал и сега реших да "подобря" рецептата с малко набухвател. Много се гордея с резултата - трябва да го патентовам! И много ме е яд, че забравих да го снимам. Даже готовата торта снимах чак след като изядохме първата четвърт. Кремът, разбира се, беше любимият на дъщерята "йогурт", като и този път рецептата измислих в движение. Беше най-успешният досега: банан, смлян на пюре, заквасена сметана, кисело мляко и кафява захар. Аз банани не обичам, но комбинацията беше приятна дори за моя вкус. Кафявите петна вътре са от кафе, но явно не е било достатъчно, защото не се усещаше. За съжаление...
Аз и без това някак си кафе в торти, сладки и шоколад не харесвам.
ОтговорИзтриванеОбаче аз обичам... :(
ОтговорИзтриване