Избра си праскови и сметана, поемайки риска от импровизацията, и така и до последно не реши какво иска за картинка. Ето така изглеждаше отвътре и беше смайващо вкусна:
Иначе самото пранзуване беше повече от скромно - на кино с още 3 деца. Край касите се снима с някакъв плакат, различен от филма, който гледаха, и аз не схванах защо се изкипри до една напълно непозната за мен фея. Но по-късно вкъщи, където бащата-декоратор бе изпратен с тайна мисия да намери начин да я изненада, загадката бързо се разбули. Била му споделила наскоро, че харесва въпросната повече от тутилярката и той беше съумял да й я изработи. С което мен стъписа, защото изобщо не разбрах коя е тая белокоска в хладилника, и много зарадва детето, което си живееше с тъжната представа за "гола" торта :)
- - -
Със закъснение констатирам, че това е публикация №150. Ах, че празничнооо!!! И вкусно :) И се поздравявам с "юбилея"!
Няма коментари:
Публикуване на коментар