Моята дъщеря има някои таланти, но литературният едва ли е сред тях. За добро или за зло, тя е доста прозаично дете. Което съвсем не означава, че на света има по-добро, умно и хубаво от моето, разбира се! :)
Този месец, обаче, тя написа първото си стихотворение и нямаше търпение да ми го прочете, та се наложи да го чуя за първи път по телефона :)
Стори ми се подходящо с него да отбележа началото на пролетта, както и 3-я рожден ден на моя скромен блог.
СЕЗОНИТЕ
Сезоните -
като песен те се леят,
Настроението на хората умеят
те да сменят,
Пролет - веселяшки дни,
лято - времето на късите поли,
есента - благоухайна
и зимата - омайна...
(май не е довършено, но няма значение)
~~~~~ ~~~~~ ~~~~~
А снимката е правена по-рано същия месец по друг повод. Това е цветът на бегонията ми, която не върви много добре напоследък, но въреки това ме радва с цветовете си. Мисля, че й дължа по-голяма саксия...
Стихотворението е хубаво. Сегашните четящи харесват различни неща.
ОтговорИзтриванеА тази снимка беше ли ми я пращала? Та е доста хубава. По-скоро трябва да се подреже бегонията - да се скъсят клончетата, и то доста, след като прецъфти. Независимо, че може да страдаш, че много трябва да се изхвърли. Защото не знам как ще намериш каандидати за отрязаните?
Мерси за комплимента! Снимката ти пращах.
ОтговорИзтриванеЗа бегонията - може би ще направя и двете. А за отрязаните (всичките!) - учудващо, но намерих една кандидатка :)