Моята дъщеря има някои таланти, но литературният едва ли е сред тях. За добро или за зло, тя е доста прозаично дете. Което съвсем не означава, че на света има по-добро, умно и хубаво от моето, разбира се! :)
Този месец, обаче, тя написа първото си стихотворение и нямаше търпение да ми го прочете, та се наложи да го чуя за първи път по телефона :)
Стори ми се подходящо с него да отбележа началото на пролетта, както и 3-я рожден ден на моя скромен блог.
СЕЗОНИТЕ
Сезоните -
като песен те се леят,
Настроението на хората умеят
те да сменят,
Пролет - веселяшки дни,
лято - времето на късите поли,
есента - благоухайна
и зимата - омайна...
(май не е довършено, но няма значение)
~~~~~ ~~~~~ ~~~~~
А снимката е правена по-рано същия месец по друг повод. Това е цветът на бегонията ми, която не върви много добре напоследък, но въреки това ме радва с цветовете си. Мисля, че й дължа по-голяма саксия...
