Това е може би приказката, която ме вълнува най-много. Винаги, та до ден днешен. Не мога да я чета на глас, защото почвам да плача, преди да стигна до края. Но наум мазохистично съм я чела хиляди пъти, а явно не само аз, защото кориците липсват. Сигурно затова обичам Андерсен толкова много - никога не ме лъгал, че животът е прекрасен.
Илюстрациите са на Рудим - също голям майстор в жанра. Книжки, изобразени с неговата четка предстоят съвсем скоро :)
Публикувала съм и един български вариант, който също ми докарва сълзи (макар и по-лесни за овладяване), въпреки щастливия си край.
Няма коментари:
Публикуване на коментар