Корейски танц с ветрила

Много специален за мен момент от Фестивала на корейската култура в столичното 18-о училище...

Приказки за възрастни - 2

Както бях на темата, спомних си и за Ерик-Еманюел Шмит.
Тази прекрасна книга ми е подарък от приятелка и тя напълно отговори на очакванията ми. Наричам я "Разкази с очакван край". Съдържа разкази или повести с човешките истории на няколко жени... смешни и тъжни, реални и абсурдни като самия живот.

После четох и други произведения на автора (нямам на хартия самите книги) и той ми стана много любим. Трябва скоро пак да си намеря нещо негово!

Приказки за възрастни

Преди известно време избирах книга за подарък. Докато разглеждах, попаднах това елегантно джобно издание и реших, че и аз съм човек. Мога да определя разказите в сборника ДО ТРЕТИЯ ЕТАЖ И ОБРАТНО на Джером К. Джером именно като приказки за възрастни, които безспорно ми доставиха (кратко) удоволствие, но признавам, че - вероятно заради предварителното пренавиване, очаквах повече...

Живите приказки на Астрид Линдгрен

Предговорът много ме трогна...

За самите приказки - за съжаление, явно вече съм твърде пораснала...

Великден

Христос воскресе!
 

Нямах много време и ентусиазъм, но все пак пробвах разни работи, макар и върху само червени яйца. Догодина ще отстраня грешките. Ако не ми дойдат нови идеи.

Правих и козунак. На вид се получи, но на вкус не ни хареса. Жалко.

Честит рожден ден, Блогче, с Публикация No 250 (едно пролетно стихотворение)

В шеги и закачки се изтъркули още една блог-година... Видях, че съм близо до 250 и признавам, че изчаках, за да е по-ефектно :)
Предимно за мен, естествено. Както казва моята вдъхновителка и главна виновничка да се захвана с блогстване - Боряна, пишещият блога е и основният му потребител. И наистина, понякога се сещам за нещо, потърсвам го и обикновено попадам и на други стари работи, за които отдавна съм забравила. Зачитам се в спомените си и се чудя как е възможно - толкова емоции в момента, а после всичко потъва под пясъците на времето...
Например, празничният поздрав отпреди 4 години. Съвсем го бях забравила и не мисля, че оригиналът се пази някъде. Много вероятно да е бил в някоя тетрадка, отдавна заминала за рециклиране... Колко ли неща са безвъзвратно изгубени преди блога?..
Напоследък подхванах още няколко подобни начинания, отделяйки тортите, цветята и пътешествията, които напоследък нямат толкоз чак приказен оттенък...
Макар също да си ги обичам, това трудно може да бъде изтикано от първото място в сърцето ми. Книгите са голямата ми любов, а приказните моменти в живота са единственото, заради което си струва човек да живее.
Но стига философии!

Неотдавна си спомних строфи от детско стихотворение, което научих от майка си, когато бях много малка. Въртях, въртях в ума си отделни строфи и лека-полека май го възстанових. Разбира се, първо опитах да го намеря в Интернет, защото се чудех чие е и как се казва, но уви, нищичко не открих... Така че, приемам всякакви подсказки!

Вей Южнякът и отвява
струпания сняг и лед.
Хей прелитат лястовички,
носещи от юг привет.

Тях ги китна Пролет праща
с писъмце до нази тук.
В него пише, че отдавна
тя е трънала от Юг.

Срамежливото кокиче
думите са в туй писмо.
Слънцето с зарите ясни
писало ги е само.

Пъстрооки теменужки
запетайките са там
Удивителна накрая -
мъдри се божурът сам

Китка му е росен здравец,
розата му е печат.
От писмото лъха младост,
вее нежен аромат.

Мисля, че ми се губят някакви цветя и препинателни знаци, така че сигурно пропускам поне един куплет, но засега - толкоз от мен!

Честита Пролет!

~~~~~~~~~~~~~
А тортата, разбира се, е по случай друг - по-важен и специален, рожден ден :)

ДВЕ МАЙКИ И ЕДНО ДЕТЕ от Ерих Кестнер

Макар и неправомерно набеден за празник на майката, 8 март е популярен така у нас. И макар да бих могла да пусна тази история на Благовещение, подозирам, че ще са нужни повече обяснения, а аз не искам това.
Не за първи път отбелязвам празника с творба на Ерих Кестнер. А този негов разказ намира място във всеки сборник с негови произведения и това ми се струва разбираемо. Ето защо:

Това отново е извадка от сборника "Действителен романс", който е колкото за деца, толкова и за възрастни читатели. Имам го и в изцяло недетски вариант - много старо издание, за което е въпрос на време да стане дума.

Същият разказ намира място и в "Приказки"-те на автора. Публикувам го още веднъж, защото е с друг преводач и друг илюстратор, както е видно от съответните страници и на двете издания.

~~~~~~~~~~~~~

Честит празник!

Ерих Кестнер за деца

А днес е рожденият ден на Ерих Кестнер. Струва ми се подходящо да спомена детската му литература.

Преди години бях в книжарницата на къщата-музей в Дрезден и просто си умрях от мъка, че не владея немски... С много усилия съм успяла да се снабдя с цялото му преведено на български творчество. Напоследък представих негови книги, които бях пропуснала в детството си. Ето и останалите.

Емил и тримата близнаци - част от вече представена книга.
.

 Двойната Лотхен - моята любима Кестнерова книга.

 Антон и Точица - също много специална за мен и много типична за творчеството на автора.

 Хвърчащата класна стая - не е фантастика, а книга за весели момчета :)

---
И като е дума за момченца, да споменем и Малкият мъж, вече намерил място в отделна публикация.

---
Следва едно късно появило се на българския пазар много луксозно издание, кс което сдобих дъщеря си, но сега е част от личната ми колекция:

---
Автобиографична книга на Ерих Кестнер, която ме заведе в Дрезден - изключително четиво, което препоръчвам главно за възрастни, не толкова за деца...

---
Много симпатичен сборник с разни приказки, разкази и части от романите по-горе, а подозрим, и от такива, които не съм удоволствието да прочета поради липса на превод...

---
И още един прекрасен сборник, също много ново и елегантно издание, който съдържа както произведения за деца, така и такива за възрастни, за които ще стане дума по-нататък.
Използвала съм части от него в по-стари публикации, посветени на или във връзка с Ерих Кестнер.
От него разбрах, че Кестнер е писал и поезия.

Някои от произведенията се появяват във всяка сбирка. Едно от тях ще споделя тук скоро в цялост. Разплаква ме всеки път. Затова обичам автора!