събота, 22 юни 2013 г.

Неочаквана ваканция

Блогът ми е приказното местенце в недотам приказния ми живот. Но последните седмици животът в България стана особено не-приказен. Не мога да нямам позиция, но не искам да нарушавам собствената си концепция, а още по-малко - да се правя, че не се случва. Така че приказки, торти и цветя ще почакат.
Върнах се 20 години назад. Страхувам се, че след още 20 детето ми може да е на моето място. Блогът излиза в "почивка", а с надеждата, че след бурята все пак ще изгрее слънцето и ще ни се усмихне ярката дъга,  аз отивам на портест!











събота, 15 юни 2013 г.

Кактус-изненада или Garden Bloggers' Bloom Day - Юни 2013



Продължавам да твърдя, че няма шанс да стана ежемесечен участник в Garden Bloggers' Bloom Day, но цветята ми сякаш напират за изява :)
Само преди няколко дни кактусът с многото уши от предишния път ме сюрпризира почти до инфаркт. Предвид факта, че изобщо не ми беше хрумнало, че последният ред уши е съмнително различен от по-долните, и тъмницата, в която направих откритието си, реших, че жълтата купчинка в сандъчето ми е боклук, хвърлен от горен етаж и яко се подострих. Когато истината лъсна в пълния си блясък, сърцето ми едвам удържа , а после се наложи да ме озапяват, но поради обзелия ме буен възторг :)

/първо наблюдение/


/по някое време на втория ден/


За съжаление имам възможност да се радвам на тези разкошни цветове само сутрин и вечер, когато са позатворени, но поне имаше кой да ми ги снима и в цялата им пищност, а и пъпките са много - още много щастливи мигове ще ми донесе този красвец, то е ясно :)

За да не съм голословна, ето ги пъпките, както и обиталището на кактуса и неговите съквартиранти - 2 вида дребни градински сукуленти:


Единият вид също се представя достойно по темата :


Както казах, цветята ми просто плачат за публични изяви :)

понеделник, 3 юни 2013 г.

Тортичка с бонбонки

Както обикновено, не се впуснахме в организирано празнуване на Деня на детето, но имаше деца, имаше и подаръци, а си направихме и торта.



Скромна торта за скромния вкус на детето ми, украсена с нещо от пакетче "за декорация", което се оказа бонбони :) Не знам чете ли се правилно, но моята идея беше да пише "1.VI".

Забравих да заснема етапите на производството, но ето така изглеждаше отвътре:

 

И според получателката, беше много вкусна!

Празничната програма включваше предаването на събраните Жълти стотинки. Торбичката е много голяма благодарение помощта на мнозина млади хора - без деца или с малки дечица, които дъщеря ми е увлякла с ентусиазма си през годините.



Тъй като мястото за събиране е на Панаира на книгата, купихме още подаръци. Дано се прочетат! :)

Впрочем, във "витрината на славата" вече се мъдри и Дипломата за завършено начално образование. Както казвам, готова е за началник :)

Така че, както и да го погледнем, и бонбонената торта, и многото подаръци си бяха напълно заслужени! Между другото, ягодите за тортата тичахме да купим (понеже бяхме забравили) между напорите на дъжда предишния ден. Пак тогава от прозорците си видяхме това:


А сега, да живее Нейно Величество Ваканцията!!!