Приказки от вчера, днес... (и утре?): февруари 2013

четвъртък, 28 февруари 2013 г.

ЧБМ

Избрах това безлично съкращение, защото наблюденията и въпросите ми от миналата година са си все същите, че и по-горчиви...

Все пак, да сме живи и здрави, и от камък по-корави,
да сме бели и червени, бодри, весели и засмени!

вторник, 26 февруари 2013 г.

ЛЕЧЕ-БУБОЛЕЧЕ (от Георги Авгарски)

четвъртък, 21 февруари 2013 г.

Тралала-тралала, на рожден ден ела!

Моята рибка порасна с още една година. Вече е висока почти колкото мен, но още се радва на нескопосаните ми творения :) Съвсем скромната торта (всъщност кремче, желирано върху бишкоти във форма за торта) декорирах за разкош с купешка шоколадова риба и нарекох "Езерце".

Беше си чист късмет да случа именно такава риба. Бях отишла да купя захарна пчеличка за празничната закуска - мини-кексче, върху което да я залепя с помощта на обилна доза течен шоколад. Взех последната и се ужасих от мисълта, че можеше и да няма. С друга фигурка нямаше да е същото, защото откак се е родила, тя си е нашата Пчеличка, въпреки зодията си :)

Надявах се да харесам и някакви фигурки за тортата. С влизането я видях - рибка в пчелни цветове! Също единствена! Явно беше щастливият ми ден - това разреши и терзанията ми каква да бъде тортата :)

Тази година направих и несметно количество мини-кексчета (много ме бива!) за почерките в училище и клуба по танци. Ето такива:

Предстои ми да направя и още, защото купонът ще бъде чак в неделя :)
Кошничката преди това беше пълна с "Календар за Рожден Ден". А именно: от началото на месеца, по аналогия с Коледните календари, за всеки ден до рождения имаше по едно малко подаръче.

Самата кошичка ни беше подарък от Кръстницата, т.е. в нея тя ни донесе коледните подаръци. Аз толкова се зарадвах, защото винаги тайно съм си мечтала да получа подобен подарък, че забраних да се пипа украсата, вкл. шоколадовите камбанки. Само тях свалих, когато кошницата тръгна да обикаля квартала, пълна с кексчета :)

А цикламата, която напоследък е неизменен герой на моите излияния, вече достигна пълния си блясък. Важно е да я спомена именно сега, защото я получих на същия ден преди цели 3 години и тя надмина и най-смелите ми очаквания.

И понеже така и така стана дума за цветя, нека кажа колко приятно ме изненада тези дни и един от любимите ми кактуси - подарък от Боряна, посаден в саксийка (ех, не се вижда!), рисувана от така споменатата Кръстница.

Навръх Рождения ден засякох изненадващи цветове и на исусовия венец...

...и на любимата ми бегония. Току до нея се вижда смътно нещо, което също ми дава големи надежди - ябълка, поникнала от семка, която може да имам шанс да отгледам като бонсай...

събота, 16 февруари 2013 г.

Поокъсняла Валентинка

На 14 февруари у нас традиционно празнуваме празника Трифон-Валентин - с много обич и малко червено вино. Вероятно нямаше да се напъна да правя точно торта, но имах спешна нужда от генерална репетиция за задаващия се рожден ден на моята най-голяма любов - моята дъщеря, която е и мой най-верен фен, що се касае до тортите. Тази рецепта, очевидно взета от Моята Кулинарна Библия, стана неин фаворит, защото любимият й вкус за кремове и торти е "йогурт". И желае именно такава торта за рождения си ден. Аз имах един провал и трябваше да съм сигурна, че вторият няма да е на Големия Ден. С помощта на 2 пакета бишкоти за основа и кофичка сметана за обогатяване на крема, тортата стана - по преценка на "експерта", идеална! Това по въпроса за вкуса. А колкото до вида, малко сос от някакво сладко свърши работа колкото да се получи снимка :)

Имахме си и пица - приготвена с готово тесто и много любов. И с кетчуп :) Ушичките трябваше да са малки сърчица, но рисуването с кетчуп явно не е сред неоспоримите ми таланти...

Символите на 2-та празника също не бяха забравени. Тук не се вижда, но едни съвършено ежедневни салфетки, които си купихме наскоро, се оказаха на сърчица и се вписаха изключително хармонично в картинката :)

В същия ден с много вълнение и радост открих, че явно скоро ще ми цъфне едно от новите сукулентни (аз много обичам кактуси и сукулентни растения). До него се виждат "живите" ми камъчета, каквито за първи път успявам да отгледам.