Не бих сбъркала четката на Борис Димовски, но интересното в случая е, че и подборът на приказките е негов. Явно е имал предпочитание към темата за възпитанието този човек...
неделя, 19 август 2012 г.
ВЕСЕЛИ НАРОДНИ ПРИКАЗКИ
И още една книжка без дрешка :) Но все пак имаме добри указания на първата вътрешна страница.
Не бих сбъркала четката на Борис Димовски, но интересното в случая е, че и подборът на приказките е негов. Явно е имал предпочитание към темата за възпитанието този човек...
Не бих сбъркала четката на Борис Димовски, но интересното в случая е, че и подборът на приказките е негов. Явно е имал предпочитание към темата за възпитанието този човек...
неделя, 12 август 2012 г.
ЛАТИНКА (народна приказка)
Тежка задача... Книжката си няма корица (даже парче от първия лист липсва). И все такава я помня. Така че заглавието е от мен. Викахме й "За Латинка", но не е изключено и другояче да се казва, примерно "Братче и сестриче". И също така, аз реших, че е народна, защото на такава ми прилича... Гугъл хич не беше отзивчив :)
Като съвсем малка много я обичах, но после се забута някъде и някак не я помня. Но знам, че трябва много да ми е повлияла, защото всичките ми ранни опити да съчиня приказка завършваха злополучно, като си дадях сметка, че май пренаписвам историята на Латинка :)
Илюстрациите, според мен, са точно каквито трябва да бъдат на една такава приказка и са дело на Александър Денков. Аз не познавам с друго творчеството му и ми беше приятно да се обогатя във връзка с тази публикация.
Като съвсем малка много я обичах, но после се забута някъде и някак не я помня. Но знам, че трябва много да ми е повлияла, защото всичките ми ранни опити да съчиня приказка завършваха злополучно, като си дадях сметка, че май пренаписвам историята на Латинка :)
Илюстрациите, според мен, са точно каквито трябва да бъдат на една такава приказка и са дело на Александър Денков. Аз не познавам с друго творчеството му и ми беше приятно да се обогатя във връзка с тази публикация.
неделя, 5 август 2012 г.
СНЕЖНИЯТ ЧОВЕК И ВРАБЧЕТО (от Светослав Минков)
Още едно оръфляче :) Сладка книжка, но не ми беше любима.
Първо, Светослав Минков винаги е бил малко странен за мен. Има някаква прекалена тъга в историите му, която ме "държеше" до края, но еднократно. Не съм пожелавала да повтарям.
Второ, илюстрациите - на Нева Тузсузова, не ми харесваха особено. Срещала съм и друг път този стил, но не съм запомнила художника - сега се наложи да проверя специално, което с други художници не ми необходимо. Когато бях дете, хубавата или лоша илюстрация определяша немалка част от отношението ми книгата. Имах "Мечо Пух" и "Алиса" с ужасяващи картинки. Ни веднъж не изтърпях до края им и в крайна сметка и до ден днешен не ги обикнах, нито дори оцених.,
Но сега не е реч за тях (няма и да стане), а за приятелството между едно гладно врабче и един снежен човек с горещо сърце...
Първо, Светослав Минков винаги е бил малко странен за мен. Има някаква прекалена тъга в историите му, която ме "държеше" до края, но еднократно. Не съм пожелавала да повтарям.
Второ, илюстрациите - на Нева Тузсузова, не ми харесваха особено. Срещала съм и друг път този стил, но не съм запомнила художника - сега се наложи да проверя специално, което с други художници не ми необходимо. Когато бях дете, хубавата или лоша илюстрация определяша немалка част от отношението ми книгата. Имах "Мечо Пух" и "Алиса" с ужасяващи картинки. Ни веднъж не изтърпях до края им и в крайна сметка и до ден днешен не ги обикнах, нито дори оцених.,
Но сега не е реч за тях (няма и да стане), а за приятелството между едно гладно врабче и един снежен човек с горещо сърце...
