И в самия край на този месец - още една от любимите ми бабини истории. От тези, дето звучаха по-добре, когато тя ми ги разказваше. Руска. Може би си е имала автор. Корицата липсва. На доста изтрития гръб пише, че е издадена през 1955г., а рисунките са на М.Успенска. Даже в заглавието не съм сигурна. Така й казвахме. Гугъл не беше убедителен... Ще приема, че е това е името. В памет на моята баба, на която всички казвахме МАЙКА.
- - > Тук споделям с ценителите на хубави книги стари издания на детски книжки и мисли за някои любими мои произведения, а също пиша за приказното около мен, и може би дори ще помечтая... < - -
неделя, 31 октомври 2010 г.
вторник, 26 октомври 2010 г.
МАША И МЕЧОКЪТ
Тази книжка не е от особено старите. Ще се впише някак в междинните от онова мътно време, когато не беше много ясно кой какво издава. Детството на брадър. Мислех да не участват тук. Но 1/ някакси се оказаха "връзка", 2/ въпреки вътрешната ми съпротива, и някои руски неща се оказаха "в списъка", 3/ тази е много сладка, а по-стара нямам :) Няма година на издаване, нито автор. Гугъл рече, че била народна. Добре!
След нея ще подредя още разни руски и "преходни", но причината да започна с тази е, че тези дни детето ми я чете, а това извика спомени... Баба ми, която си отиде преди 20 години през октомври, ми я разказваше. И досега не мога да приема, че думите, прочетени, звучат не точно както тя ги употребяваше, изразите са малко по-различни и т.н. За мен нейната версия е вярната. Завинаги. Другите ми четяха. И няма разминавания. Но тя нямаше време да ми чете. Докато шеташе нещо, ми разказваше приказки. И аз имам огромен проблем с приемането на книжовните версии... Нейните просто бяха по-хубави! :)
Преди да е изтекъл месецът, публикувам тази приказка в нейна памет.
След нея ще подредя още разни руски и "преходни", но причината да започна с тази е, че тези дни детето ми я чете, а това извика спомени... Баба ми, която си отиде преди 20 години през октомври, ми я разказваше. И досега не мога да приема, че думите, прочетени, звучат не точно както тя ги употребяваше, изразите са малко по-различни и т.н. За мен нейната версия е вярната. Завинаги. Другите ми четяха. И няма разминавания. Но тя нямаше време да ми чете. Докато шеташе нещо, ми разказваше приказки. И аз имам огромен проблем с приемането на книжовните версии... Нейните просто бяха по-хубави! :)
Преди да е изтекъл месецът, публикувам тази приказка в нейна памет.